Поставете копирания текст от Word с Ctrl+V. Основното форматиране се запазва.
Даница е като порцеланова кукла - бяла, със светло
кестенява прекрасна дълга чуплива коса, красиви сини очи, изписана като сърце
уста, висока, тънка слаба с тънки крехки кости - силикатна конституция,
първоначално гледаше малко надолу, постепенно започна да гледа по-открито,
дълги тънки пръсти с добре оформен маникюр без лак, фини нескъпи бижута,
безупречно елегантно облечена като имам предвид че идва от работа - а все едно е
излязла сега от банята и гардеробната, говори спокойно, има отличен речник, -
това е откъм физическите външни белези;
тревожна за стомаха си - правила си е
тест медицински, който й е показал, че има генетична лактозна непоносимост,
забелязала е, че когато яде млечни храни й се стича по-обилен постназален
секрет, който отива в гърлото и го раздразва, но не й запушва носа - т.е. е
сравнително течен, но и не тече напред като хрема; ограничила си е напълно
млечните продукти - купува само безлактозни, не обича нищо мазно - особено
краве масло; като цяло обича хубавата храна и се натъжава, че от магазина няма
почти нищо, което да си купи за ядене.
Ограничила си е и глутена - яде само
безглутенови храни. Казва, че след лечението би си позволила евентуално да
пробва нещо, съдържащо глутен, но млечни храни не би опитала. Как й влияят млечните
храни - веднага след прием има болки в червата, които преминават след като се
изходи.
Психологически погледнато - има страхове, че не е достатъчно
добра, че няма да се справи, макар да знае, че е добра в това, което върши. И
тук ми дойде прозрението - тя всъщност е много амбициозна! Казва, че не иска да
прави семейство, защото това ще й попречи на кариерата, а тя иска да прави
кариера. Затова е споделила с приятеля си намеренията си за живота и му е
казала че ако той много държи на семейство и деца - по-добре овреме да се
разделят, за да не му губи времето.
Освен това той иска да работи в Русе, тя не
иска и да мисли за по-малък град от Варна. Мисли евентуално да търси
перспективи в чужбина - в момента работи в белгийска компания с клон в бг.
Това, което видях в нея обаче съвсем не е чак такава несигурност - всъщност тя
много добре съзнава, че е хубава, умна, кадърна, но има постоянна нужда да бъде
отново и отново уверявана в това!
Не е можела да си легне, ако всичко не е
сложено на правилното място(Silicea, Ars.alb.), но понеже приятелят й бил по-разхвърлян, тя
постепенно свикнала да не е толкова придирчива. Сега може и два дни дори!!! да
не си прибере разхвърляните дрехи и вещи из стаята.
Като си замина седнах да
направя реперторизация по горните рубрики и ми изскочи ликоподиум на първо
място и си дадох сметка, че това момиче е един съвършен ликоподиум, който има
нужда постоянно да бъде уверяван колко е добър, кадърен, прекрасен, умен и т.н.
и т.н. Та така де - нищо чак толкова изненадващо - ликоподиум има много общи
черти с арсеникум.
Външността буквално крещи
"Silicea" - фината костна структура, деликатността, подредеността,
сдържаното поведение, перфектният вид, тревожността, храносмилателните
проблеми. А и сестра й имаше проблеми, които със Силицея се разрешиха. В същото време арсеникум има храносмилателни пролеми, породени от тревожност, и той е придирчив във висока степен. Но когато видях какви избори прави Д., изборът на ликоподиум много натежава: кариерата не е просто желание, тя е основна житейска ос; не само че не би се отказала от кариерата заради връзката, а точно обратното - готова е да жертва дългогодишна връзка заради кариерата и няма колебания; има постоянна нужда от признаване и потвърждаване от външни източници на качествата си, но не защото самата тя не вярва в себе си, а за утвърждаване на егото; лека високомерно отношение към тези, които смята по-долу от себе си - проявено в отношение към сестра й, с която беше заедно на консултацията. Първоначално фразата "страх ме е, че не съм
достатъчно добра", която чух в първия ни телефонен разговор, звучи като ниско самочувствие. Но после видях, че това "Не съм достатъчно добра." , е всъщност "Аз знам, че съм добра, но постоянно имам нужда някой
да ми потвърждава това." и това вече е динамиката на други лекарства, които имат амбиция плюс нужда от признание.
Още нещо ми направи впечатление. Тя постепенно е започнала
да допуска разхлабване на контрола заради партньора си. Това също не звучи като
твърдия арсеников модел, който трудно би отстъпил територия. Тук има
адаптация. Не е щастлива от разхвърляното, но е способна да прецени кое е
по-важно - отношенията или идеалният ред.
Мисля, че при тази жива среща открих истинската мотивация зад симптомите, извадени от телефонната първа консултация.
Преди срещата: тревожност, ниско самочувствие, перфекционизъм, страх, че няма да се справи, но след срещата нещата се подредиха като амбиция, стремеж към успех на всяка цена, нужда от признание, страх от провал от гледна точка на кариерата, нежелание да поеме отговорност за създаване на семейство. Симптомите са почти същите, но двигателят е друг.
Сега след живата среща я виждам доста
по-здрава психически, отколкото предполагах първоначално. Да, тревожна.
Да, контролираща храната. Но същевременно е в дългосрочна връзка, има ясни
цели, работи успешно в международна компания, отстоява позиция, мисли за
бъдещето си. Това не е образът на крехък, зависим човек, който едва се крепи.
Сега вече виждам млада жена с доста силно
его, която понякога губи увереност и търси потвърждение, че е достатъчно добра
за висотата, към която се стреми.
И затова след срещата си казах:
"Чакай малко, това май не е Silicea, маскирана като тревожна пациентка.
Това е Lycopodium, облечен в силикатна конституция." Това показва колко
подвеждащо може да бъде, когато конституционният външен вид и психологическото
ядро сочат в различни посоки. Именно нивото на мотивация зад симптомите ме
"тресна" - по телефона звучеше много несигурна, а всъщност тя съвсем
не е несигурна, да наистина доста емоционална е - но той и ликоподиум е
емоционален, особено що се касае до егото му. Мисля, че ключовият въпрос е: "От какво се
страхува?"
Несигурният човек се страхува, че няма способности. Ликоподиумът много често се страхува, че няма да
успее да реализира способностите си на нивото, което очаква от себе си или
което иска да покаже пред света.
Потвърждение на горното идва от репликите: "Знам, че съм добра в това, което правя" и "Страх ме е, че няма да се справя."
Първата показва какво наистина мисли за себе си. Втората
показва тревогата ѝ.
Интересно потвърждение ми идва и от отношението й към приятеля - един наистина
неуверен човек обикновено се нагажда към плановете на партньора, защото се
страхува да не загуби връзката. А тя казва: "Аз искам кариера. Ако искаш друго бъдеще, по-добре
да го изясним отсега." Това изобщо не ми звучи като жена, която не знае какво иска или е несигурна в избора на пътя за себе си.
Напротив. Това е доста зряла и твърда позиция. Същото е и с Русе и Варна. Тя не казва: "Не знам
какво да правя." Тя казва: "Знам какво искам и какво не
искам." За мен това е може би моментът, който обърна случая. Не защото е изчезнала несигурността, а защото видях, че
несигурността не управлява живота ѝ. Амбицията го управлява.
Въпросът е, че тя много добре съзнава, че е хубава, умна, кадърна, но има
постоянна нужда да бъде отново и отново уверявана в това, което не звучи като ниска самооценка. По-скоро
като ненаситна нужда егото да бъде подхранвано. И тук вече наистина се появява
общата територия между Lycopodium и Arsenicum. И двете
лекарства могат да изглеждат тревожни, контролиращи и ориентирани към
постиженията, но мотивацията често е различна.
Изборът "кариера пред семейство", направен
спокойно, осъзнато и съобщен честно на партньора, говори много повече за
вътрешната структура на личността, отколкото десет рубрики за тревожност.
Именно там видях човека зад симптомите.
Интересно че от реперторизацията по първоначалните рубрики
излезе ликоподиум - след него карцинозин.
Carcinosinum мисля, че излиза високо заради рубриките: перфекционизъм, не може да казва "не", висока отговорност и желание за контрол, желание всичко да е както трябва. Но я няма типичната карцинозинова тема за
потискане на собствените желания в полза на другите. Напротив! Класическия Carcinosinum, често жертва себе си, за да не разочарова околните, а тя казва:"Ако желанието ми за кариера във Варна или по-голям град не устройва приятеля ми, по-добре да се разделим навреме." Д. трудно казва "не", но въпросът е къде трудно
казва "не".
Защото на най-важното нещо в живота си е казала много ясно: не
на семейния сценарий; не
на преместването в Русе - по-малкия град; не
на изоставянето на кариерата. Тя иска да бъде най-добрата версия на себе си и се тревожи дали ще достигне собствените си стандарти, което за мен е много ликоподиумно.
За Silicea аз бих очаквала повече истинско колебание и повече
отстъпване назад пред конфронтацията. А тук има доста твърдо ядро. Мека
външност, любезно поведение, добра култура на общуване, но когато стане дума за
житейска посока, пациентката е категорична.
Все пак й дадох да пие дизентери-ко за 21 дни, защото тя си
има стомашно-чревен проблем и най-вероятно микробиомния дисбаланс има влияние
върху тревожността от очакване - която си е точно ликопоиумна черта, а освен
това по майчина линия имат много стомашни проблеми - язви, колити и пр. Интересно е как ще се развие случаят. А смятам, че чревният баланс е бил нарушен още в детството й от постоянните настойчиви изисквания от страна на майката, от нейната незадоволена амбиция да бъде перфектна, да са най-добрите - което често е комплекс на хората от малки градчета, които биха искали да са в големия град.
Затова ми се струва логично да видя първо какво ще стане на нивото на червата и общата реактивност, преди да бързам към
конституционно лекарство. Понякога тревожността движи чревните симптоми, а понякога
години наред дискомфорт, ограничения и постоянно наблюдение създават
тревожен фон.
ПРЕДПИСАНИЕ
диз-ко 30 за 21
дни.
Следваща
консултация - в края на ноември.
Съществуващите файлове се запазват. Новите се добавят към тях.