При първоначален анализ след интервю по телефона, разговор със съпругата и лични наблюдения отпреди години - съвсем повърхностни и епизодични, съм обмисляла Медоринум - заради усещането за фурия, бурната жизнена енергия, импулсивността и припряността, готовността да помага, незасядането в миналото, бунтарския дух... и любовта към портокаловия сок.
Но при сегашната жива среща ми направи впечатление уважителното отношение към майка му, към жена му, грижовността към децата, готовността да помогне където се налага, без да търси отплата или благодарност; наученото за промените, които е направил с живота си - скъсването с дрогата и лошата компания, за да задържи приятелката си - сега негова съпруга; много силно развито чувство за чест и достойнство и това, че голямото му дърдорене и критикарстване всъщност е основателно. Бях изненадана от неговата компетентност в сфера, от която той доскоро нямаше понятие - което за мен означава, че е човек, който ако нещо не знае, се хваща да го научи.
От разговори с него установих, че той има "чуваемост" - т.е. когато някой има аргументи насреща му, е готов да изслуша, сякаш не му е нужно да надделее на всяка цена.
Та последните ми наблюдения ме наведоха на Сулфур-характеристиките - но не класически описвания хаотичен мърляв дървен философ сулфур, а сулфура, който държи на реда и контрола, чист и подреден, жизнен, енергичен, оптимистичен; припрян и импулсивен, винаги търси решения от ситуациите, не се оставя да бъде жертва на обстоятелствата.
при провал не се вайка, а търси вариант Б;
при финансов проблем работи повече;
при конфликт - търси решение;
при болест - не драматизира;
не стои в ролята на жертва;
обича действието повече от анализирането на проблема;
постоянно е в движение;
практичен е.
Мислела съм си, че може би търси компенсация за ниския си ръст, за тормоза, боя, униженията през които е минал. Но сега не виждам компенсаторно поведение, не виждам търсене да се докаже, а напротив - той има самочувствието на доказал се човек - на 35 години има добра работа, купи голяма къща в Белгия, плаща си ипотеката, изплаща си колата, има възможност да си осигурява финансово жена и две деца. По-скоро го виждам като човек, който иска да е полезен. Той не казва "Вижте ме колко съм велик!, а казва "Я се дръпнете малко, аз ще оправя проблема!" И действително го оправя!
Основно ядро
Това е човек с много висока жизнена енергия и вътрешна убеденост, че светът е място за действие, а не за оплакване.
Когато се сблъска с проблем, естественият му въпрос не е: „Защо ми се случва това?“ а: „Какво правим оттук нататък?“
Той е ориентиран към решенията повече, отколкото към емоционалното преживяване на проблема.
Отношение към себе си
Има силно чувство за собствена стойност. Не изглежда да се възприема като жертва, въпреки че обективно е минал през неща, които биха могли да направят човек озлобен или счупен. По-скоро е развил убеждението: „Независимо какво ми се е случило, аз съм длъжен да се справя.“
Има гордост, но не толкова суетна гордост, а гордост на човек, който иска да може да разчита на себе си.
Отношение към другите
На пръв поглед изглежда като човек, който гледа отвисоко на околните. При по-внимателно наблюдение картината е по-различна. Проблемът му не е, че не харесва хората. Проблемът му е, че има ниска поносимост към:
- бездействие;
- мързел;
- шикалкавене;
- некомпетентност;
- оплакване без действие.
Той уважава хората, но не уважава безпомощността като житейска позиция.
Интелектуален стил
Обича да мисли. Обича да разбира. Обича да обяснява - понякога прекалено.
Той е от хората, които ако ги попиташ колко е часът, ще ти обяснят как работи часовникът.
Не защото искат непременно да впечатлят някого. По-скоро защото мозъкът им функционира така. При него мисленето естествено прелива в говорене.
Отношение към авторитета
Тук има много интересен нюанс. Не признава авторитет по длъжност, по възраст, по титла, а по компетентност. Ако някой знае повече от него и може да го аргументира, той слуша. Може да спори. Може да възразява. Но слуша. Това е една от причините да се разбира добре със силни хора и зле с хора, които искат подчинение без покритие.
Отношение към конфликтите
Не изглежда злопаметен в класическия смисъл. Не ми звучи като човек, който стои и години наред преживява стари истории. Но ако загуби уважение към някого, може да затвори вратата напълно. Тогава не воюва, не отмъщава, не драматизира. Просто приключва отношенията.
Травмите от миналото
Интересното е, че раните са видими, но не управляват живота му.
Те са оставили следи:
- чувствителност към унижение;
- силно чувство за достойнство;
- нужда да бъде стойностен;
- нужда да бъде полезен.
Но не изглежда да живее в миналото.
Изглежда е взел решението:
„Това е било тогава. Сега има работа за вършене.“
Отношение към близките
Тук според мен е една от най-силните му страни.
Той не е сантиментален човек.
Но е лоялен.
Понякога хората бъркат едното с другото.
Той не показва чувствата си чрез драматични декларации.
Показва ги чрез действия.
Отива.
Помага.
Оправя.
Носи.
Плаща.
Строи.
Поправя.
Присъства.
Това е неговият език на обичта.
Слабости
Най-вероятно:
- доминира разговорите без да го осъзнава;
- дава непоискани съвети;
- трудно търпи хора, които работят по-бавно от него;
- понякога обърква своята гледна точка с обективната истина;
- може да изглежда високомерен, когато всъщност просто е прекалено убеден в правотата си.
И да, след няколко часа общуване човек вероятно има нужда от тишина. 😄
Обобщение с едно изречение
Ако трябва да го опиша без никакви етикети:
Това е човек с голям двигател, силно чувство за достойнство и естествен стремеж да бъде полезен, който по-често изразява любовта си чрез действие, отколкото чрез думи, и който вярва, че почти всеки проблем може да бъде решен с малко повече работа, малко повече разум и малко по-малко оплакване.
И честно казано, от всичко което разказа днес, най-впечатляващото за мен не е колко говори, а че след такова детство е запазил добродушието си. Това е по-рядко качество, отколкото хората си дават сметка.
